Имплантът представлява титаниев винт (наподобява корена на зъба) с гладка или набраздена повърхност, който се поставя и навива оперативно в костта на мястото на липсващия зъб и който трябва да се интегрира (срасне с костта) така, че след 3-4 месеца върху него да бъде поставена корона, която да изпълнява същите функции (дъвкателни и естетични) като естествения зъб. Той се поставя в костта посредством точно и прецизно направен вход, в който имплантът се завинтва. Процедурата включва следните стъпки: първоначално посредством борер в костта се прави малко отворче-дупчица, която се задълбочава и разширява с прогресивно-напредващи стъпки. Обикновено 3-7 изборващи стъпки за достатъчни. Обикновено това тунелче в костта е с 1 мм по-дълбоко от размера на импланта (неговата дължина). Имплантът или се навива, или се занитва в тунелчето, направено за него. След завинтването на импланта, той се покрива с капачка и венецът се зашива върху него, оставяйки го да се интегрира в покой (да срасне с околната костна тъкан).
След няколко месеца имплантът се разкрива с нова хирургична процедура, която е значително по-лека и е само под местна упойка. Тогава върху него се поставя временна корона, която стимулира венеца да се разрасне около изкуствения зъб (импланта) и да образува типичната за него фестонирана форма, такава каквато е около естествения зъб. Така временната корона служи не само за поетапното натоварване на новия изкуствен зъб, но и като оформител на венеца. Когато венецът е оформен, вече може да се изготви и постоянната корона.
Имплантологията се изпълнява от общо практикуващи зъболекари, пародонтолози, дентални и лицево челюстни хирурзи под обща или местна упойка. Все повече се увеличава и броят на естетичните зъболекари, който поставят импланти в относително по-прости случаи.
Оздравителният период и интеграцията на импланта с костта обикновено отнема от 3 до 6 месеца. Тогава може да се постави корона, мост или по-голяма конструкция при серийно имплантиране на повече зъби.